Редактор от New Times организира конкурс с изключително интересно условие. Изискванията

Редактор от New Times организира конкурс с извънредно забавно изискване. Изискванията пред участниците са следните: би трябвало да напишат роман единствено от 55 думи, само че текстът би трябвало да има строен сюжет, добре разгърнати герои и непредвидена развръзка.

Резултатът е неповторим – получават се страхотни разкази, а самият конкурс получава невъобразим публичен отзив. В разследване на което разказите са събрани и оповестени в алманах с името „ Най-кратките разкази в света ".

Вижте някои от тях. И още веднъж ще се убедите, че едни от най-хубавите разказвачи са майсторите на късата форма.

Вечерна изненада
Лъскавите чорапи съблазнително стягаха и обрисуваха прелестните бедра – отлично допълнение към леката вечерна рокля. От крайчето на диамантените обеци до върха на изящните обувки на тънки токчета – всичко беше просто шикозно. Очите, с преди малко нанесен грим, разглеждаха отражението в огледалото, а устните с блестящо червило се разтегнаха от наслаждение. Внезапно, някъде откъм гърба се чу детски глас:
„ Тате?! "
Автор: Хилари Клей

Криеница
- Деветдесет и девет, 100! Ако някой не се скрил, не съм отговорен!
Мразя да повеждам играта, само че за мен това е надалеч по-лесно, в сравнение с да се укривам. Влизам в тъмната стая и промълвям на този, който се е притаил вътре: „ Открих те! "
Изпровождат ме с взор по дългия кулоар, а в стенните огледала се отразява фигурата ми – в черна тога и с коса в ръцете.
Автор: Кърт Хоумън

История в леглото
- Внимавай, скъпа, зареден е – сподели той, връщайки се в спалнята.
Беше опряла гърба си на таблата на леглото:
- Това за жена ти ли е?
- Не. Би било прекомерно рисковано. Ще наема палач.
- А в случай че килърът съм аз?
Той се усмихна.
- На кого ще му мине през мозъка да наеме жена за ликвидиране на някой мъж?
Тя облиза устни и се прицели в него:
- На жена ти!
Автор: Джефри Уитмор

В болничното заведение
Тя караше с гневна скорост. Господи, единствено да успее да стигне в точния момент!
Но по изражението на лицето на лекаря в реанимацията разбра всичко.
Разплака се.
- Дойде ли в схващане?
- Мисис Алертън, - меко заприказва лекарят - би трябвало да сте щастлива. Последните му думи бяха: „ Мери, обичам те! ".
- Благодаря. - хладно отвърна Джудит.
Автор: Барнаби Конрадещи

Виж още: Смразяващи разкази на ужасите от по две фрази

Прозорец
След жестокото ликвидиране на Рита, Картър стоеше единствено пред прозореца. Никаква телевизия, четене, преписка. Животът му се състоеше в това, което вижда зад завесите. Не му пукаше кой му носи храна, кой заплаща сметките – той не напускаше стаята. Неговият живот беше бягащите заран, промяната на сезоните, преминаващите коли, призракът на Рита...
Картър не знаеше, че в изолаторите няма прозорци.
Автор: Джейн Орви

В градината
Тя седеше в градината, когато видя, че той тича към нея.
- Тина! Моето цвете! Любовта на живота ми!
Най-после го произнесе!
- О, Том!
- Тина, цветето ми!
- О, Том, и аз те обичам!
Том се приближи към нея, коленичи и бързо я отмести настрана.
- Цветето ми! Ти си стъпила върху обичаната ми роза!
Автор: Хоуп Ай Торес

Нещастна
Казват, че злото няма лице. Действително, лицето му не издаваше никакви усеща. Никакъв проблясък на състрадание, а болката бе просто непоносима. Нима не вижда ужаса в очите ми и суматохата на лицето ми? Спокойно, даже професионално, той свърши мръсната си работа, а най-после учтиво сподели: „ Изплакнете си устата, в случай че обичате! "
Автор: Дан Андрюс

Начало
Беше му доста ядосана. В своя идиличен живот те имаха съвсем всичко, само че тя жадуваше единствено за едно – това, което в никакъв случай не са имали. Само неговото безволие беше спънка.
После ще би трябвало да се освободи от него, само че още е рано. По-добре да е спокойна и хитра. Прекрасна в своята голота, тя хвана плода.
- Адам... - безшумно се обърна към него тя.
Автор: Енрике Кавалито

Рандеву
Телефонът звънна.
- Ало - прошепна тя.
- Виктория, аз съм. Да се срещнем в каютата в среднощ.
- Добре, скъпи.
- И, апелирам те, не забравяй да вземеш бутилка шампанско! – сподели той.
- Няма да не помни, скъпи. Искам да бъда с теб тази нощ.
- Побързай, нямам самообладание! – сподели той и затвори.
Тя въздъхна, а след това се усмихна.
- Интересно, кой ли беше?
Автор: Никол Уедъл

В търсене на Истината
Най-накрая, в това забутано, насаме селце търсенията му завършиха. В остарялата стаичка, край огъня стоеше Истината.
Никога не бе виждал по-стара и уродлива жена.
- Вие сте Истината?!
Сбръчканата бабичка кимна тържествено.
- Е, кажете какво би трябвало да кажа на света? Какво обръщение да предам?
Старицата се изплю в огъня и отвърна:
- Кажи им, че съм млада и красива!
Автор: Робърт Томпкинс

Какво желае дяволът
Двете момчета стояха и гледаха по какъв начин дяволът постепенно си потегля. Блясъкът на хипнотичните му очи към момента замъгляваше главите им.
- Слушай, какво искаше той от теб?
- Душата ми. А от теб?
- Монета за телефонния автомат. Спешно трябвало да се обади.
- Искаш ли да отидем да хапнем?
- Искам, само че нямам никакви пари.
- Няма ужасно. Аз имам доста.
Автор: Браян Нюел

Съдба
Имаше единствено един излаз. Нашите животи към този момент се бяха преплели в толкоз комплициран възел от яд и самодоволство, че нямаше какво друго решение да вземем. Ще се доверим на чоп: ези – ще се оженим, тура – ще се разделим вечно.
Монетата беше хвърлена. Падна, завъртя се и спря. Ези.
Гледахме я с неразбиране.
После в един глас казахме: „ Може да я хвърлим още един път, а? "
Автор: Джей Рип

Висше обучение
- В университета единствено търкахме пейките – сподели Дженингс, до момента в който миеше мръсните си ръце. - След всички тези съкращения на бюджета, няма да ви научат доста, просто пишат оценки и всичко си върви както нормално.
- А вие по какъв начин се научихте?
- Не сме се научили. Впрочем, можеш да погледаш по какъв начин работя.
Медицинската сестра отвори вратата:
- Доктор Дженингс, викат ви в операционната.
Автор: Рон Баст

Решаващият миг
Тя съвсем чуваше по какъв начин вратата на килията й се затръшва.
Свободата си отиде вечно, а в този момент ориста й беше в непознати ръце.
В главата й започнаха да препускат безумни мисли за това, какъв брой хубаво би било в този момент да отлети надалеч, надалеч. Но тя знаеше, че е невероятно да се скрие. Обърна се с усмивка към младоженеца и повтори: „ Да, съгласна съм ".
Автор: Тина Милбърн

Благодарност
Вълненото одеяло, което неотдавна му бяха дали в благотворителната фондация, комфортно обгръщаше раменете му, а ботушите, които през днешния ден откри в един резервоар за отпадък, въобще не му убиваха.
Уличните огньове по този начин прелестно сгряваха душата му след цялата тази смразяваща мрачевина... А скамейката в парка се оказа толкоз позната за остарелия му, извит тил.
„ Благодаря ти, Господи, - намерения си той – животът е просто прелестен! "
Автор: Андрю Хънт

Източник: Gnezdoto.net